Mar 31, 2007, 8:32 AM

Мълчащата жена

  Poetry
1K 0 12
От доза алкохол замаян
и с химикалка във ръка,
опитвам се да разгадая
мълчанието на жена...

Каква неземна тайна крие
една жена като мълчи?
Дали сърцето лудо бие?
А мисълта дали личи?

Дали тя щом не разговаря,
сърцето и е буца лед?
Дали без звук не се умаря?
В мъжа познава ли човек?

Въпросите ме отрезвяват,
дъхът ми се превръща в звън...
В очите мъжки се издава
заболият се вече трън...

И, лутайки се, хаотичен,
пред мен се спря отново - Тя...
Мълчи, а чувствам че обича...
С очи разпръсква топлина...

Узнах го отговорът вече...
За истината съм готов!
Мълчащата жена е цвете...
Мълчанието е любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...