Мълчащата жена
От доза алкохол замаян
и с химикалка във ръка,
опитвам се да разгадая
мълчанието на жена...
Каква неземна тайна крие
една жена като мълчи?
Дали сърцето лудо бие?
А мисълта дали личи?
Дали тя щом не разговаря,
сърцето и е буца лед?
Дали без звук не се умаря?
В мъжа познава ли човек?
Въпросите ме отрезвяват,
дъхът ми се превръща в звън...
В очите мъжки се издава
заболият се вече трън...
И, лутайки се, хаотичен,
пред мен се спря отново - Тя...
Мълчи, а чувствам че обича...
С очи разпръсква топлина...
Узнах го отговорът вече...
За истината съм готов!
Мълчащата жена е цвете...
Мълчанието е любов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
