Мълчи
Мълчи! Мълчи, сърце, не викай!
И с крясъка на болката мълчи!
С грабливите ù нокти свиквай -
урока си най-сетне научи!
© Христина Радомирова All rights reserved.
Мълчи! Мълчи, сърце, не викай!
И с крясъка на болката мълчи!
С грабливите ù нокти свиквай -
урока си най-сетне научи!
© Христина Радомирова All rights reserved.
Давам оценка 6
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...