Днес не искам купидонова стрела,
щом сърцето ми отново ще прониже,
а само нашите подпламнали тела
да се докосват и да има близост.
Нали не вярвам в гръмките слова,
пред тях съм някак си безсилен,
но все жадувам истински това -
пак тебе нежничко да милвам.
Виж, не искам невъзможните неща,
нито да ти свалям днес звездите,
аз тръпна да те цункам във нощта,
а ти постой! И позволи ми! И мълчи си!
© Аз All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
