Мъничко чудо
Събуди ме с дъха си далечен, лек като утринен вятър,
събуди ме с твоето меко докосване - слънчево, парещо,
събуди ме във вихъра нежен на твоите мъжки обятия,
събуди ме с безмълвна усмивка - топла, сънена, галеща!
Пристъпи във съня ми на пръсти - тихо, безплътно,
понеси ме във танца изгарящ на бурни желания,
обуздай страховете, сбрани в мен като врани безпътни,
от съня събуди ме - потопена в светлосиньо мечтание!
С неспокойни ресници, уморени от сънища луди,
ще посрещна отново без тебе деня си прегърбен,
всеки миг ще се моля за едно мъничко чудо -
изгревът бял да ревнува от твоята топла прегръдка.
© Даниела All rights reserved.
