Мъртвешко възкресение
Щом изгря пълната луна
Пръстта надигна се изпод гроба
И чух прескверните слова
''Излезте о гнили от адската утроба!''
В тоз' миг на тишина гробовна
Проскърца портата на ада
И с писъци на агония чутовна
полетяха духове незнаещи пощада
Познали мъртвите тела
душите черни в тях се свряха
И надигна се в зловоние плътта
вещаеща невиждана до днес заплаха
Тогаз отново тайнственият глас просъска
''О деца на всичко гнило и мъртвешко...''
Тъй им той говори а накрая ги насъска
''Не щадете нищо живо... Ни творение човешко!''
От безумен ужас онемял и вцепенен стоях
А лешта оживяла в кошмара нощен се затътри
И костеливите си пръсти към мен простряха
Така превърнах се в един от всички мъртви
© Мъртвец All rights reserved.
