Мъртвото пиано
Положих свещ върху мъртвото пиано
и написах "липсваш ми" отгоре във прахта.
Преди говореше ми, а сега ме гледа нямо
и нямам отговор за всичкото това.
Забърсах го, полирах даже лака,
но вместо тон, дочух една въздишка.
Погалих го, а после дълго плаках
и усетих - нещо гърлото ми стиска.
Приятелю, търси във себе си вината.
Добре съм! Ти недей ме съжалявай!
Клавишите от мен, но от тебе е душата
и пръстите си с нея управлявай.
Макар, че вече съм на 100 години.
Механизмът смазан е, готов е да крещи.
По-трудно е човек отвътре да се види,
не аз, а мъртвият си ти!
© Леонид Стоянов All rights reserved.
