бармах (Леонид Стоянов)
103 724
Aug 27, 2008, 1:03 PM

Мъртвото пиано 

  Poetry
764 0 12

Положих свещ върху мъртвото пиано

и написах "липсваш ми" отгоре във прахта.

Преди говореше ми, а сега ме гледа нямо

и нямам отговор за всичкото това.

 

Забърсах го, полирах даже лака,

но вместо тон, дочух една въздишка.

Погалих го, а после дълго плаках

и усетих - нещо гърлото ми стиска.

 

Приятелю, търси във себе си вината.

Добре съм! Ти недей ме съжалявай!

Клавишите от мен, но от тебе е душата

и пръстите си с нея управлявай.

 

Макар, че вече съм на 100 години.

Механизмът смазан е, готов е да крещи.

По-трудно е човек отвътре да се види,

не аз, а мъртвият си ти!

© Леонид Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??