Jul 15, 2016, 7:50 AM

Мързелив живот

  Poetry » Civic
442 2 1

Виждам много хора нещастни,

които вървят с наведена глава.

Един за други те са доста опасни,

за да се спънат си подлагат крак.

 

И си мисля, дали пък не ги мързи

да направят своя живот щастлив.

Светът отдавна не вярва на сълзи

и изплюва изгнилия плод горчив.

 

А за нас, нормалните, е по-лесно

да се будим и заспиваме с любов.

Главата горе, настроение чудесно

ето това е нашият любим живот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

2016

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...