На 20
На 20
Как искам ей така да ми олекне.
Аман от стрес и простотия.
Как искам просто да си легна.
Ей няма, няма угодия.
Животът лошия герой е.
Удря яко - не ще отричам.
И как се смее? И как се смее само?!
Вижте ме. На нищо вече не приличам.
На 20. Млада, хубава девойка.
А нещо страшно ù тежи.
Ще ù кажеш да го носи в гроба.
А дотогава ми кажи?
Къде да дене болката огромна?
Щом не от болка се кърви?
Защо, защо е все така самотна?
Или май реалността горчи?
Най-хубавите ù години от живота
минават все във тихи вечерни сълзи.
Които никой май не вижда, а на нея
дали по-малко ù тежи?
Факт е - всичко сега ù предстои.
И какво пък от това?
Днес е тук, а утре, вчера?
Все да чака. За кога?
Няма никого със нея.
Оттук нататък е сама.
© Васи All rights reserved.
