May 20, 2007, 3:51 PM

На 3.ІІІ.

  Poetry
1.6K 0 3
 

Ти ден обикновен,а тъй велик,

 орисан от предците ни за памет.

 От ехото на слава би честит

 дори безславния,отъпкан камък,

 по който бездуховни и без род,

 поемаме по пътищата чужди,

 но ще открием своя верен брод,

 по който някому да бъдем нужни.

 Ти ден обикновен,а тъй велик,

 пред твоята святост свеждам лик...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илонка Денчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...