Цял живот не ми помогна.
Само гледаше ме от далеч.
А мойта мила майка - скромна,
мъчеше се даже и за теб.
Добре, че беше тя - силна,
горда и добра.
Макар да е жена - става за майка и баща!
И с двете си ръце ме носи, изгледа ме и станах аз ЧОВЕК!
А ти за дето ме остави,
съдбата връща ти го днес.
Право ти над мене нямаш,
нито над моята съдба. ...