На безразлична се правя,
когато те срещна.
Носа си виря и
маска си слагам насреща.
В теб доверие загубих,
не ми ли личи?
Какво, че се усмихвам,
щом сърцето мълчи.
Разочарование
и болка ти ми причини.
И сега те гледам,
гледам те с други очи.
Болката стихна,
но една илюзия умря.
Даже не зная
мога ли с теб да продължа.
Болката стихна,
но помръкна в мене светът.
Защото загубих,
загубих не теб, а любовта.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
