На безразлична се правя,
когато те срещна.
Носа си виря и
маска си слагам насреща.
В теб доверие загубих,
не ми ли личи?
Какво, че се усмихвам,
щом сърцето мълчи.
Разочарование
и болка ти ми причини.
И сега те гледам,
гледам те с други очи.
Болката стихна,
но една илюзия умря.
Даже не зная
мога ли с теб да продължа.
Болката стихна,
но помръкна в мене светът.
Защото загубих,
загубих не теб, а любовта.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
