Кулин (Стефани) Кулин (Стефани)
1 69
Feb 25, 2005, 5:57 PM

На брат ми 2

  Poetry
1.3K 0 2
Колко тъжни есенни дни отминахме,
колко пролетни слънца посрешнахме..
Колко сезони с теб извървяхме,
колко чувства с теб споделихме..

Ти ми даваш опора в тъгата
и дружба свята в радостта..
Ти изтриваш моите сълзи
и връщаш усмивката върху устните ми..

Кажи ми, че винаги ще си до мен,
през всичко заедно ще минем,
ще търсим щастието в дните си
и ще сме приятели докрай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефани All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0