25 feb 2005, 17:57

На брат ми 2

  Poesía
1.3K 0 2
Колко тъжни есенни дни отминахме,
колко пролетни слънца посрешнахме..
Колко сезони с теб извървяхме,
колко чувства с теб споделихме..

Ти ми даваш опора в тъгата
и дружба свята в радостта..
Ти изтриваш моите сълзи
и връщаш усмивката върху устните ми..

Кажи ми, че винаги ще си до мен,
през всичко заедно ще минем,
ще търсим щастието в дните си
и ще сме приятели докрай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...