На брега...
На брега...
Разхождах се самичка на брега,
беше късно, нямаше никой,
но един мъж от другата страна
към мене се затича и извика:
- Нима възможно е да има Слънце в нощта,
което да грее като Вас горещо?!
А аз му казах, че търся любовта,
просто да я питам нещо...
И в този миг ни огря Луната,
затаи дъх идващата вълна,
погали той косите ми златни
и каза: "Мен ме праща любовта"
Попитах го защо съм все самичка,
а той хвана треперещата ми ръка
и каза: "Ако се страхуваш да обичаш,
как ще срещнеш любовта?!"
И в този миг небето ни направи люлка,
окачена върху ярките звезди,
юлско щурче засвири на цигулка,
а той пресъхнали устни в моите впи...
И на люлката на щастието се залюляхме
над този пуст среднощен бряг...
и още се люлеем - не спряхме,
както в онзи юлски мрак...
Мина много време - нека да е вечно,
ето влюбена е и моята малка дъщеря,
попитах я "Къде го срещна?",
а тя ми отговори "На брега..."
25.08.2008
Разхождах се самичка на брега,
беше късно, нямаше никой,
но един мъж от другата страна
към мене се затича и извика:
- Нима възможно е да има Слънце в нощта,
което да грее като Вас горещо?!
А аз му казах, че търся любовта,
просто да я питам нещо...
И в този миг ни огря Луната,
затаи дъх идващата вълна,
погали той косите ми златни
и каза: "Мен ме праща любовта"
Попитах го защо съм все самичка,
а той хвана треперещата ми ръка
и каза: "Ако се страхуваш да обичаш,
как ще срещнеш любовта?!"
И в този миг небето ни направи люлка,
окачена върху ярките звезди,
юлско щурче засвири на цигулка,
а той пресъхнали устни в моите впи...
И на люлката на щастието се залюляхме
над този пуст среднощен бряг...
и още се люлеем - не спряхме,
както в онзи юлски мрак...
Мина много време - нека да е вечно,
ето влюбена е и моята малка дъщеря,
попитах я "Къде го срещна?",
а тя ми отговори "На брега..."
25.08.2008
© Радослава Михайлова All rights reserved.
Браво
