Наслушала си се на гръмки фрази
сред тежки резиденции и зали.
И помниш: Господ царя не опази,
но и чедата твои не пожали…
Дори и днес, когато всичко тъне
във цифри, в имена, в слова и дати,
в ъглите на историята тъмни
докосваме засъхнала кръвта ти…
С каква любов, с какво сърце огромно
издуваш тази Стара планина,
та всяка наша рана още помниш,
а все забравяш нашата вина!… ...