Apr 2, 2007, 1:04 PM

НА БЪЛГАРИЯ

  Poetry
714 0 8

НА БЪЛГАРИЯ

 

 

Наслушала си се на гръмки фрази

сред тежки резиденции и зали.

И помниш: Господ царя не опази,

но и чедата твои не пожали…

 

Дори и днес, когато всичко тъне

във цифри, в имена, в слова и дати,

в ъглите на историята тъмни

докосваме засъхнала кръвта ти…

 

С каква любов, с какво сърце огромно

издуваш тази Стара планина,

та всяка наша рана още помниш,

а все забравяш нашата вина!…

 

Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Настръхнах!...
  • Благодаря, Христо! Приятен пролетен следобед!
  • "Дори и днес, когато всичко тъне
    във цифри, в имена, в слова и дати..."

    Колко си прав!!! Май повече се осланяме на миналото си, а не градим достойно настояще. А само с това не се живее.
    Много хубав стих!!! Поздрави!!!
  • Благодаря ви, много сте мили, Таня, Зоя и Меричка! Никога не съм преигравал с подобни теми и това е, което не можах да спра да не изрека!
  • Заради вината, ще помълча!
    Благодаря ти - минута болка насаме с БЪЛГАРИЯ!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...