Nov 16, 2016, 4:47 PM

На България

791 1 5

Обичам аромата ти на пролет
и песента на ранобудните пчели.
Обичам твоя лястовичи полет
преди дъждецът тих да завали.

Обичам на морето ти прибоя,
каймакът на пенливите вълни.
Обичам небосвода ти просторен,
оглеждащ се във моите очи.

Обичам твойта кестенова сянка.
И люлките върбови над брега.
И върховете с гордата осанка,
обвити в белоснежна пелена.

Обичам всяка алена черешка
попила сладко в устните ми жадни,
нозете ми отпуснати небрежно
от клонче над зелената ливада.

Обичам тебе – 
цъфнало кокиче,
стопило ледове с усмивка бяла.

Обичам!...
Толкоз много те обичам!
Че цялата си обич бих ти дала…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Деница Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...