16 нояб. 2016 г., 16:47

На България

795 1 5

Обичам аромата ти на пролет
и песента на ранобудните пчели.
Обичам твоя лястовичи полет
преди дъждецът тих да завали.

Обичам на морето ти прибоя,
каймакът на пенливите вълни.
Обичам небосвода ти просторен,
оглеждащ се във моите очи.

Обичам твойта кестенова сянка.
И люлките върбови над брега.
И върховете с гордата осанка,
обвити в белоснежна пелена.

Обичам всяка алена черешка
попила сладко в устните ми жадни,
нозете ми отпуснати небрежно
от клонче над зелената ливада.

Обичам тебе – 
цъфнало кокиче,
стопило ледове с усмивка бяла.

Обичам!...
Толкоз много те обичам!
Че цялата си обич бих ти дала…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деница Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...