На чаша бира
Мислеше, че, като си тръгнеш,
ще бъдеш много смел и мъжествен.
Сега си стар и вече гъгнещ
баналности. Безличен, неизвестен...
О, не! Не ми се жалвай, моля те,
че щастието ти е избягало.
Щом правиш избор - има и последствия!
А някога самодоволно лягаше
със еднодневките-любови,
които със фалцет те аплодираха,
но вече край на тъпите приветствия!
Не се опитвай в миналото да се ровиш.
Хей, барман, дай по една бира!
Учудена те гледам и се питам
какво ли в теб ме е привличало?!
Отдавна вече аз не те обичам -
какво че някога съм те обичала?!
Беше любов, но повече бе лудост.
Издигнала те бях във култ, във идол.
Ах, тая непокорна, щура младост!
Не пий сега от тоя валидол.
Ама, моля ти се, защо се нервираш
и защо очи насълзяваш?
Барман, налей още по една бира!
Иди сега при своята жена,
за да избърше калното ти лицемерие,
но не опитвай таз усмивка вяла!
Че как така не можеш я намери?!
Напуснала те, казваш,
за теб била умряла...
Гледай ти какво ми сервира.
Барман, още по една бира!
О, научил си, че любовта не се предава.
Научил си, ала комай е късно,
отвътре, драги, вече съм хербарий...
Стопи се в мен едно сърце, изсъхна,
а ти ще си останеш жалък парий...
© Диана Кънева All rights reserved.
