На чашка със Смъртта
Седим си на по чашка със Смъртта
и просто си приказваме - "приятелски",
ала с напредването бавно на нощта
в очите ù загнездва се предателство.
Омайва ме със хиляди лъжи
и в мрежата изкусно ме оплита.
Навън започва тихо да ръми,
а часовете като гларуси отлитат.
Описва ми със пламък вечността,
а в погледа ù мълнии се гонят.
Поглажда нежно своята коса.
"Ела при мен" - устата ù проронват.
В душата ми се води див двубой:
живот и смърт се борят за надмощие!
Сърцето ми надава жален вой:
"Не съм готово да угасна още"!
Отново съм на странен кръстопът:
по кой от двата пътя да поема?!
Стрелките на часовника мълчат -
в очакване решение да взема.
Проблясва мека бяла светлина -
усмихнатото слънце ме обгръща.
И животворната му жарка топлина
мечтите и копнежите ми връща.
Иди си, Смърт, сега е твърде рано!
До себе си днес няма да ме видиш!
Дойде при мен без повод и покана
и без душата ми от тук ще си отидеш!
© Люба Георева All rights reserved.
