На чудо се надявам
На Весела
На чудото сега се уповавам.
Невидимо го има.
Вече знам.
Защо мълчиш?
Ужасно е, когато
изгубиш вяра и останеш сам.
А ти си по-самотна и от камък -
отломка от огромна канара,
погубила най-малкия начатък
на своя смисъл в пътя на страха...
И сивото така те е обзело,
че вече нямаш други цветове!
Сърцето си в тревогите оплела,
не виждаш нищо,
питаш: НАКЪДЕ?
Натам, където утрото целува
на будните душите със любов;
натам, където всеки миг си струва
и не е болка земният живот.
Ела ме виж - на чудо се надявам
и то е тук, изпратено от Бог!
© Руми Бакърджиева All rights reserved.
