На цигуларя му е писано да плаче
На цигуларя му е писано да плаче.
Ръцете му да галят нощите.
В музика да крие самотата,
а утрото да бъде недокоснато.
Изписано е по лицето му, че плаче,
когато гарваните си отиват с тъмното.
Но този филм е черно-бял. И болка е.
Финалът - без целувка. Рана е.
А той цигулката прегръща, както хората
прегръщат този, който са обикнали.
И рози чакат молещо сбогуване
със давещото чувство на неимане.
На цигуларя му е писано да плаче,
но нека този път щастлив да е.
Покланям се. На колене съм пред душата му.
Смирено давя залези в очите си…
© Ем All rights reserved.
