Jun 17, 2008, 11:52 AM

На цигуларя му е писано да плаче 

  Poetry
857 0 30

На цигуларя му е писано да плаче.

Ръцете му да галят нощите.

В музика да крие самотата,

а утрото да бъде недокоснато.

 

Изписано е по лицето му, че плаче,

когато гарваните си отиват с тъмното.

Но този филм е черно-бял. И болка е.

Финалът - без целувка. Рана е.

 

А той цигулката прегръща, както хората

прегръщат този, който са обикнали.

И рози чакат молещо сбогуване

със давещото чувство на неимане.

 

На цигуларя му е писано да плаче,

но нека този път щастлив да е.

Покланям се. На колене съм пред душата му.

Смирено давя залези в очите си…

© Ем All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??