Увехнали души, увехнали цветя, 
къде ли е дъжда да напои земята
и корените сухи да ги съживи, 
увехнали души, увехнали цветя. 
Защо забравени сте от росата, 
от утринния морски бриз, 
поливаха ви някога децата, 
венчета сплитаха си за украса. 
Днес бабите на цветница ви носят
храма Божи да красите. 
На Възкресение в попски 
китки свити
поръсвате миряните смирени, 
и под акатисите с Христос Воскресе 
стоите дълго край иконите бездушни 
бавно вехнейки до Възнесение. 
Увехнали души, увехнали цветя, 
Христос за вас умря. 
Увехнали души, увехнали цветя, 
Той идва да ви съживи. 
С Възкръсналия възкресени сте завинаги, 
с Живия живеете и вие.