Светът се сгромоляса, като буря,
под невинните клепачи на нощта.
Разстреляна луна - по новолуние,
потъна във водата. И заспа.

Препъна се и вятърът под мачтите,
изгуби курса на намиране по тъмното.
Един моряк погледна във очите си
и там видя очите на отвъдното.

Куршуми от поройни многоточия
раздираха тропическият зной.
Мъгла... мъгла... и слепоочия,
със евтини надежди за покой.

Извика някой "дръжте капитана!",
във въздуха ухаеше на смърт.
Един милион причини да те няма
и само две, с които да си тук.
...

Разтвори се небето и проблесна,
видяха се и няколко звезди.
Молитвите потънаха в океана,
на дъното на техните души.