Светът се сгромоляса, като буря,
под невинните клепачи на нощта.
Разстреляна луна - по новолуние,
потъна във водата. И заспа.
Препъна се и вятърът под мачтите,
изгуби курса на намиране по тъмното.
Един моряк погледна във очите си
и там видя очите на отвъдното.
Куршуми от поройни многоточия
раздираха тропическият зной.
Мъгла... мъгла... и слепоочия,
със евтини надежди за покой. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up