На дъното съм!
Ударих дъното! Разбих се на парчета,
а мислех се за силна, за могъща.
По тебе от обсебеност обзета,
към спомените пак се връщам.
Със миналото свикнах да живея,
за мене настоящето е мъртво!
А бъдещето? То къде е?...
Въпроси в лабиринта се завъртат,
от любопитство ги не свърта.
Отговорите потъват в здрача,
безмълвно ги поглъща тъмнината.
Свита съм във ъгъла и плача,
с роса в очите гледам към вратата.
Сърцето бързо ускорява пулса,
очаквайки да стане чудо.
Всеки удар е за сто импулса,
по вените кръвта препуска лудо!
Вратата няма кой да я отвори...
а всичко в мен крещи и полудява!
Няма с кой дори да поговоря...
На дъното съм! Кой ще ме спасява?
© Надя Уорендър All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви за куража! Много сте мил
-
Когато се стигне дъното се прикляква и се оттласкваш рязко нагоре към светлината. Не трябва да се задържаш дълго седнал в студа и тъмнината. Живота е толкова интересен и хубав, че не стига времето да го опознаеш. Горе главата, ти си единствената!
-
Съгласна съм с вас!
-
"На дъното съм! Кой ще ме спасява?"
Спасението, казват е в ръцете
на давещете се.(Ако го схванат)
Ако достойнство в себе си намерят
Изплуват. И забравят... И прощават...
И аз харесах... -
В такива случаи само гордостта спавява.
-
Още веднъж сърдечно благодаря на всички харесали творбата ми! Желая ви успешни любови и никога да не удряте дъното! Но ако все пак това ви се случи, пожелавам ви винаги да се намери някой който да ви подаде ръка и двама да тръгнете към любовта! Всеки я заслужава!
-
чувствам се по същия начин...
-
Много е трудно!! Но все пак се оцелява.Не се предавай!! Поздрав!!
-
много добро...
Браво... -
Благодаря Ви, но за жалост любовта между мен и него е НЕВЪЗМОЖНА! Ще се наложи някой друг да ме спасява, но за сега спасител не се появява
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Искрен стих!