19.10.2012 г., 15:18 ч.

На дъното съм! 

  Поезия » Любовна
756 0 11

Ударих дъното! Разбих се на парчета,

а мислех се за силна, за могъща.

По тебе от обсебеност обзета,

към спомените пак се връщам.

Със миналото свикнах да живея,

за мене настоящето е мъртво!

А бъдещето? То къде е?...

Въпроси в лабиринта се завъртат,

от любопитство ги не свърта.

Отговорите потъват в здрача,

безмълвно ги поглъща тъмнината.

Свита съм във ъгъла и плача,

с роса в очите гледам към вратата.

Сърцето бързо ускорява пулса,

очаквайки да стане чудо.

Всеки удар е за сто импулса,

по вените кръвта препуска лудо!

Вратата няма кой да я отвори...

а всичко в мен крещи и полудява!

Няма с кой дори да поговоря...

На дъното съм! Кой ще ме спасява?

© Надя Уорендър Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Плувай... плувай...
    Искрен стих!
  • Благодаря Ви за куража! Много сте мил
  • Когато се стигне дъното се прикляква и се оттласкваш рязко нагоре към светлината. Не трябва да се задържаш дълго седнал в студа и тъмнината. Живота е толкова интересен и хубав, че не стига времето да го опознаеш. Горе главата, ти си единствената!
  • Съгласна съм с вас!
  • "На дъното съм! Кой ще ме спасява?"

    Спасението, казват е в ръцете
    на давещете се.(Ако го схванат)
    Ако достойнство в себе си намерят
    Изплуват. И забравят... И прощават...

    И аз харесах...
  • В такива случаи само гордостта спавява.
  • Още веднъж сърдечно благодаря на всички харесали творбата ми! Желая ви успешни любови и никога да не удряте дъното! Но ако все пак това ви се случи, пожелавам ви винаги да се намери някой който да ви подаде ръка и двама да тръгнете към любовта! Всеки я заслужава!
  • чувствам се по същия начин...
  • Много е трудно!! Но все пак се оцелява.Не се предавай!! Поздрав!!
  • много добро...
    Браво...
  • Благодаря Ви, но за жалост любовта между мен и него е НЕВЪЗМОЖНА! Ще се наложи някой друг да ме спасява, но за сега спасител не се появява
Предложения
: ??:??