На един мъж
На един мъж
Връзката ни грешка беше,
макар и късно го прозрях.
Глас отвътре ми шептеше
да не извършвам този грях!
Но аз не вслушах се в сърцето,
а тръгнах устремно напред.
Говореше във мен детето,
а не жената-късче лед.
Защото този лед от тебе,
превърнал бе се в топъл дъжд.
И нужно беше дълго време
да разбера, че си ми чужд.
У тебе няма капка нежност
и всяка ласка е лъжа.
Дано откриеш таз безбрежност,
каято търсиш в самота!
Ти всичко правил си насила
и давал си насила страст.
Но със любов съм те дарила,
обсебена от твойта власт.
Едва ли ще го осъзнаеш,
едва ли ще те трогна днес,
но искам винаги да знаеш,
че любовта е и финес!
Не съм била аз съвършена.
А съвършенство има ли?
За теб е нужна най-смирена
жена без глас и без мечти!
Желая ти да я откриеш
и задържиш до старини!
Гласът ти с укор да признае:
"Приятел, себе си рани"!
© Наташа Басарова All rights reserved.
