На едно лошо момче...
Разби тишината ми
с най-сладкото проклятие
на очите си.
Изгря в душата ми
и болка, и разпятие
за изгрева.
Изпълни мисълта ми
с аромата на тревите
и сълзите им.
Прегърна ветровете ми,
по-силен от мечтите
и страховете...
на залезите ми.
Не вярвах отдавна,
че ритъм в сърцето ми
някой може да бъде.
Че усмихвам слънцето,
изричайки името ти
и ръцете ти.
Не исках,
ах, как не исках
да съществуваш.
В спомените
заблуда стисках
и дишах...
Сега си там
дълбоко в небето ми
и мълчанието.
Искам те,
моля сърцето си
да ти прости,
че те има...
© Искам All rights reserved.
