Sep 7, 2004, 4:38 AM

На едно мом...МОРЕ

  Poetry
2.5K 1 4
Не, не искам сега
да танцувам с дъжда.
Искам днес да се любя
с морето.
Да потъвам без глас
във вълните му аз,
да се дави сърцето
ми клето...
Искам морска звезда
да трепти без луна
под водата, в небе -
огледало...
Да крещя от любов,
да потъвам във ров,
да изплувам от пяната
бяла.
Със очи на делфин
да ме гледа...Амин!
Да ме вая с коралови
пръсти.
Да съм паднал компас
във водите му аз.
Прилив нежен на мене
да кръсти.
Искам ( в леден покой)
да е огънят мой,
да изгарям без дим и
без пламък.
Без посока от страст,
без сълзи и без глас
да се лутам в морето
голямо.
Да изплува денят
като сън от съня,
розов изгрев за мен
да рисува.
Да се гмурне нощта
(със сърце от луна)
в паметта ни и там
да будува.
.......................
Ако искаш сега
да съм твоя жена,
трябва само да кимнеш
с усмивка....
Пожелай ме, море,
със лице на момче!
Всяка клетка от мене
те иска!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна Симова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...