Не зная колко болка си изстрадала,
но може би не е било за ден, за два...
Но ето, че си вече над нещата,
не трепва вече твоята душа
от лицемерие, защото го познаваш
и парила си се от глупави слова...
Как искам като тебе да съм силна,
да зная пред кого да си мълча...
Но може би и аз ще трябва да премина
през болката, за да каля и своята душа...
© Катя Вълчева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
