Тя мълча дълги звездни години -
вътре слушаха само стените.
Вън се раждаха гузни вселени,
ручеи мъчни бяха сълзите.
Тя мълча, търпеливо, и с радост -
сутрин с усмивка идваха дните.
Вечер си тръгваше ранната младост,
помнят за нея скрежинки в косите.
Тя мълча, много силно, и страшно -
зад гърба и рушаха се дните.
Пред очите и обич се раждаше,
после нейна бе, и я изгаряше. ...