Петър1
32 results
угасващи дири всред морски поля
душата те дири защо заболя
какво ще остане и кой ще прости
там обич извира където си ти
и трудно е зная но всеки върви ...
  41 
Редят се, като зърна на броеница, едното пада след другото. Това със зърната е клише, но те могат и да са различни зърна. Гроздови, кафени, или кафеви зърна на жена. Големи и твърди, щръкнали. После идва другото изречение, то е напоително и възбудително. Има си време за всичко в този свят, благодаря ...
  106  11 
Гледам те, хубава снимка,
очите ти са дълбоко кафяви,
и млада си. Не и съвсем.
Дали замечтано към себе си гледаш,
дали искаш да ти се случи отново ...
  222  16 
Ще минат години, ще дойдат и нови,
ти беше Родина, сега си в окови.
Ти беше и майка, сега си сираче,
и всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом, за дните ти клети, ...
  171  11  23 
Искам да те прочета:
наивна и разумна
до безумие,
да те прочитам искам:
все за мен красива, ...
  120 
Това съм аз, не ме ли познахте?
Помните ме, знам. Още помните онзи светъл юли, когато... Беше лято. И не само заради името на месеца беше лято, то, лятото беше вътре в нас.
Иначе всичко наоколо беше същото: едни бързаха да разрушават и грабят, другите - просто така. Както всяко лято. Ех, какво лято ...
  94 
Не бях капитана на всичките кораби,
останах човек, и пират под прикритие,
узряваха, цъфваха в дивото корени,
и там неуморни, растяха съдбите ни.
Потъвах, все сам, да не преча на другите ...
  140  10 
без думи
вечери опушени
безсънни, сгушени
на пътя
студ е вън ...
  188 
Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...
  183  10 
Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...
  214  14 
В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...
  200 
Всеки ден врабчето пърха,
гълъбът във двора мой
- и той.
Мисля си за уикенди безкрайни,
птиците летят, ...
  109 
Диви звезди
се оглеждат
в паважа лъскав.
Мокро е,
ласкаво време. ...
  168 
Another morning, January frost is out.
Another lake of dreams I need to cross.
Another hope is slowly going
to be swallowed up, or fade away.
And I am going to remember, ...
  565  12 
Лозница на брега
- пътека в думите:
разумните, безумните, и кротките,
невидими са,
само котките, ...
  213 
-Здравей, Питър. Извинявай за безпокойството, бих желал да те помоля за услуга - малко се учудих, понеже едва се познавахме с моя съсед. Само понякога разменяхме по някоя дума, когато се засичахме на улицата, пред вратите на къщите си.
-Няма проблеми, Пол – отговорих – Бих ти услужил с удоволствие, ...
  330 
Всеки път, докато се разминавахме с него в коридора гледах пръстите на ръцете му. Бяха необичайно къси и някак заоблени - като топчета накрая. Липсваха последните фаланги, както и ноктите. Поглеждах и лицето му, докато пушехме навън. Имаше тауирана сълза под лявото око, а на тила - голяма паяжина. П ...
  325 
"Политика" - чувах тази дума всеки ден по телевизията, по радиото. В къщи, на масата, и там я употребяваха постоянно. Аз обикновено седях под масата в кухнята и си мислех, че говорят за някаква стълба. Така ми звучеше тази непозната дума. А те се въодушевяваха, докато я повтаряха и потретваха, особе ...
  389 
Пол Гууд е тийм-лидер в една кланица. Там той отговаря за товаро - разтоварните дейности в транспортния отдел. Пол е на видима възраст от около петдесет, висок, с широки рамене, леко прегърбен. Един ден попитах Пол:
- Пол, какво правиш, когато се прибереш от работа?
Пол ми отговори, че не му остава ...
  624 
Един да научи
и всички ще знаят:
какво ще се случи,
къде ще е раят,
кога ще сполучат, ...
  380  10 
Когато няма суета
а мислите пътуват надалече
тогава лятната тъга
отстъпва ред на есента и вече
приижда нощната река, ...
  506 
От малък знам как изглежда смъртта. Първо я видях когато погребваха една леля на майка ми. Празнично облечената леля лежеше в една голяма дървена кутия. Възрастната жена приличаше на заспала. А всички, които бяха дошли да я видят плачеха. Някои - плахо и неуверено, други ридаеха безутешно. Помислих, ...
  321 
Запознах се с Матю преди може би петнадесет години. Тогава той беше около седемдесет и пет годишен. Родом от странджанско село, моят нов приятел ми каза, че живее повече от четирдесет години в чужбина. Каза ми и, че това е последното му идване в България.
Говорихме си за живота му, разказа ми как е ...
  427 
Иън Джоунс е малък човек.
Той е нисък, с малка глава, късо подстриган, леко посивял.
Не знам дали е семеен, не съм го питал за това. Един ден, докато си говорихме видях на дясната му ръка татуировка. Татуировката беше прост надпис с големи готически букви: "Джейсън Джоунс: 1991-2011".
Иън е добър чо ...
  463 
Един ден
камбаните на ада ще замлъкнат.
Тогава ще продам на сметка розовите очила.
Онази клетка,
дето ме отглеждаха във нея ...
  810  11  19 
Една докосната душа тъгува
Тя радва се на този световрат.
Тя пее и усеща този малък свят.
Светът е толкова огромен!
Душата ми - разпъната на кръст, ...
  295 
Джим Сафърингинсайлънс беше нисък мъж без врат, червендалест, половин ирландец и половин англичанин.
Той беше неуверен, на средна възраст, работещ и отговорен. И като всеки истински британец - нещастен и незадоволен.
Джим обаче не споделяше тази си незадоволеност с никого, дори и с майка си - Вики Л ...
  347 
Красиво е на залеза небето
рубинено – вещае ветрове.
В копринената нощ морето
раздиплило е свойте цветове
загадъчни. То тайните си лесно ...
  447  17 
Безследно неизчезнал ще се върна,
за да оставя в лятото следа.
Тук всяка непогалена вълна
очаква мен и моята прегръдка.
Морето е завинаги мечта. ...
  415  10 
Пътеките, които е някой извървял
и думите изписани от някой, преди мен живял
намериха подслон във моята душа.
Душата ми лекува стари рани,
ненавист, страх, омраза, суета. ...
  287 
Бягаше, не – тътреше се, едва влачеше крака, опитвайки се да догони другите. Беше изплезил език, потта се стичаше по челото му и надолу – ослепявайки очите, щипеше непоносимо. Обърса се с опакото на ръката си – и тя потна. Нищо, ще издържи, ще стигне финала - макар и осми. По- точно последен – на из ...
  294 
Някога при морето ходехме,
плувахме, гмуркахме се.
И скришом пушихме цигари.
Горещи пясъци краката изгаряха
докато намерим джапанките. ...
  288 
Random works