Петър1
46 results
I
Убий ти поета, ненужен е той.
Един - безполезен е, никога - твой.
Дори и не знае той как да говори,
как да се облича, държи и да спори. ...
  81 
Изплуват кръстове - близнаци
от *морето - най-голямото събитие
На пейката поседнал гледа Фотев
запалва си цигара и с очи ме пита:
“Какво направихте? Къде съм?” ...
  122  11 
На 21 юли
онази година
в съня си на 58
умрял Буги Барабата.
Когато разбрах това ...
  112 
Когато се събудих не погледнах екрана на телефона, за да видя колко е часа, но прозорецът беше тъмен. В просъница ми се яви едно стихотворение на Смирненски, в цялата му последователност и блясък се яви, без да имам и най-малка идея защо точно то и защо точно сега. Но сънищата, както съм чел, имат с ...
  143  13 
I
Прииждащото време –
в очите на дете.
То - времето ще вземе,
детето ще даде. ...
  123 
Отиват си годините безследно
и тебе все те няма, все не идваш.
Умират хора, други пък се раждат,
и слънцето изгрява и залязва.
Александър Вутимски ...
  123 
Полу-хумористична скица на един полу-герой
Рашко обича да чете вестник. Рашко обича да чете и книга. По принцип всичко обича да чете той. Чете например сутрин, веднага след като се събуди. Винаги има вестник подръка - крие го под възглавницата си, от кой го крие не знам, понеже другите от фамилията ...
  225 
Като прости думи
без мечти
без надежди
и тъги
дохождат право от небето ...
  202 
Трети ден духа. Силно духа, дърветата на улицата се люлеят. Като че танцуват, протегнали голи клони едно към друго. Докосват се - защото се обичат, а може би така оцеляват - заедно.
Юнис се казвал урагана, а на мен ми харесва да го наричам Юсин. Всъщност, Юсин е само буря, не е станала още ураган. М ...
  313  18 
Мъжете вдигнаха платната призори.
Изпсува някой, друг изхрачи се.
Запали важно боцманът цигара.
“Изтегляй котвата! Отплаваме!” -
извика капитанът. ...
  180 
като сълза насън
ще се отрониш
после всичко ще забравиш
нощта
ще се надбягва с теб ...
  151 
Виждам облаци разпръснати,
помежду тях – небе накъсано.
Това е бог, наднича през прозореца.
А по-надолу: пролетни дървета,
клонести ръце разперили – ...
  274  28 
*”На времето станал верен
раздаде своето Вийон.
Като лопата беше черен,
изстискан бе като лимон.
И нямаше дори подслон ...
  155 
Цялата тази тържественост
и кух патос в думите ти
(ще ме извиниш сега за изброяванията, наложително е)
са натрошени орехови черупки;
глинени чирѐпи; ...
  126 
— Любовта е такова нещо, брадъре - каза Кольо Лудия - Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...
  501 
Тя идва, и не е сама:
понякога се крие в диплите на вятъра,
или пък я премятат в човките си птиците-бъбрици,
във бързеите на реката гони се с пъстървите,
докато стигне до морето някой ден. ...
  317 
Лятото свърши и дойде есента. Всъщност - не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение. Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще излезе.
Историята се случи един благодатен четвъртък следобяд, ...
  367 
Капитанът, моят шеф каза, че няма проблем. Не каза точно това, ако трябва да съм честен. Той е голям мъж, имам предвид не само това, че е едър. Каза ми, че мога да отида на погребението, после ме попита на колко е приятелят ми. Казах му. След това, докато излизаше от офиса ми, Капитанът си мърмореше ...
  455 
Нетрайни мигове безкрайно щастие
- препускащи коне към утрото,
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
  206 
Някои от случките и героите в този разказ са измислени, а други - истински. Всички имена на реално съществували и съществуващи личности са променени. Наименованията на градовете запазих.
Авторът
Едно
Пътувах трети ден, сменях една магистрала с друга, спрях няколко пъти, за да заредя и да похапна, а ...
  381 
Погледнах кучето: малко, черно и с лъскава козина. Стоеше неподвижно на задните си крака пред мъжа, който бе облечен в черни дрехи: високи ботуши, широк панталон, късо палто и шапка с периферия. До кучето имаше висока ваза, и тя черна и непрозрачна. Вляво от статуята (мое дясно, бях от другата стран ...
  358 
Оня дългуч, рижавият, се казвал Анди. Така ми казал, когато сме се запознавали, а аз нали недочувам с лявото ухо, го наричах Пол поне един месец.
Един ден го гледам, че нещо ми се цупондри, след като го поздравих, и го питам:
— Абе, нещо ми се виждаш сърдит бе, Пол. Що така?
— Анди се казвам - тросн ...
  148 
“I shot the sheriff
but I didn’t shot the deputy”* Bob Marley
Двамата с Пепе́ ще застреляме шерифа днес. Заместника обаче ще оставим жив.
— Липсва ли ти Ямайка, Пепе́ - питам.
— Я, ман! - казва той - Ямайка е най-красивата. Ямайка му липсва. ...
  401 
- А какво мислиш за Ремарк?
Погледнах към Джазмин, меката светлина на залязващото слънце огряваше лявата половина на лицето и, очите и се смееха. Очите и бяха кафяви, със златни нишки, виждах отражението си в тях: криви очила, и наченки на усмивка и любов.
- От него помня един западен фронт и онзи ч ...
  378 
На брега на реката,
в която слънцето с вълните
се надбягваше
седя на камъка, и чакам.
Преди години, ...
  377 
или къде се намира Сурусинкево
Брайън Лорд живее в Бридженд. Това е доста далеч от Сурусинкево. Господин Лорд не е чувал за Сурусинкево, макар че има богата култура. Но е чувал за Джон Лорд, дори ми каза днес, че не са роднини с него. Полезна информация. Аз пък, в замяна му разказах как един ден, до ...
  117 
Стоях и гледах прилива:
вълните идваха към мен,
и целият живот бе тук,
красив и непонятен,
и аз разбирах, ...
  213 
— Казвам се Карамфил - представи се протагонистът - Наричай ме Фильо.
— Знам как се казваш - каза авторът.
— Така е - отговори Фильо - А защо си ми измислил такова идиотско име?
— Какво му е на името? - почеса се по голото теме авторът - Кръстих те на цвете.
— Цвете, а? Хората купуват карамфили само ...
  104 
Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ...
  594 
Полудяло е русото време -
аз тъгата си зимна
ще хвърля на двора.
После със суха умора
огън ще стъкна: ...
  218 
Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ...
  397 
1.Любов
Един ден, докато вървеше през пустинята, Мириам срещна красив младеж. Той беше войник, стотник, служеше в римския гарнизон, под командването на прокуратора Пилат. В този ден слънцето над Юдея светеше някак странно, не толкова изгарящо, лъчите му бяха нежни и галещи. Младата жена се прибра у ...
  155 
Всички лица и събития в тази история са измислени. Всяко съвпадение с реални личности, явления, и ситуации е напълно случайно.
Авторът.
Един ден съседът Пол звънна на вратата:
– Здравей, Питър. Извинявай за безпокойството, бих желал да те помоля за услуга – малко се учудих, досега той никога не бе м ...
  152 
Тя мълча дълги звездни години -
вътре слушаха само стените.
Вън се раждаха гузни вселени,
ручеи мъчни бяха сълзите.
Тя мълча, търпеливо, и с радост - ...
  269 
Защото няма да простя
обичам без принуда
и усилие
без време в сиви улици
насилени ...
  209 
Ще минат години, ще дойдат и нови,
ти беше Родина, сега си в окови.
Ти беше и майка, сега си сираче,
и всеки се вайка, но никой не плаче:
за първите духом, за дните ти клети, ...
  401 
Един да научи
и всички ще знаят:
какво ще се случи;
къде ще е раят;
кога ще сполучат, ...
  285 
“И всеки пита кога ще пристигнем,
а никой не пита закъде сме тръгнали.”
неизвестен бургаски поет от края на 20-ти век.
Не бях капитанът на всичките кораби -
останах човек, и пират под прикритие. ...
  615  12 
В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...
  213 
Лозница на брега
- пътека в думите:
Разумните,
безумните,
и кротките ...
  135 
Random works
: ??:??