Петър1
61 results
***
Спокойна сутрин, обичайна:
два гълъба отдясно - на оградата,
отляво - катеричка упражнява се във бягане.
Защо ли бяга тя, и накъде?
Въпросите са само в моята глава: ...
  35 
Карам бързо. Понякога обичам бързите скорости, но не винаги. Зависи от колата. Един път карах Мерцедес, и ми хареса. Влезеш ли в тази кола обаче, губиш връзка с околния свят. Мисля, че Робърт Пърсиг бе писал нещо по темата за колите и моторите. Аз мотор не съм карал досега, а да се уча вече ми е къс ...
  167 
Как се издигаха, Боже, и все по-нагоре:
великолепни,
красиви -
недостижими!
А ние в - земята: ...
  162 
Една огромна тишина -
разкъсвана
от писъци на страдащи планети
като далечно,
и студено слънце ...
  187 
Следи оставяме по пясъка,
но мигом ги вълните заличават.
“Защо ли сме живели?” - ще попиташ.
За да оставяме добри следи.
  126 
Въздъхват розите
по малки принцове
а още пролет е
на май средата
молят се ...
  150 
И все по-малко се мълчи,
и се мечтае:
отвсякъде валят известни истини.
Отнякъде дошли,
от друг записани, ...
  183 
Потъват кръстове - близнаци
в *морето - най-голямото събитие
на пейката поседнал гледа Фотев
запалва си цигара и с очи ме пита:
“Какво направихте? Къде съм?” ...
  230 
Забравили за любовта,
говорим -
сричаме.
Добро ли е -
то значи е обичане. ...
  184 
Летяхме със зефира
пеперуди пролетни
той още тук е
радостта се връща с него
заедно сме ...
  190 
Ние сме малки епохи:
диаманти и теменужки;
прозрачно-сини;
призрачно-красиви -
докато ни има. ...
  233 
Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...
  325  11 
Жадувахме
за одобрение
и за признание.
Умряха някои в изгнание,
а други още скитат тука. ...
  115 
Той, този човек не гледал на себе си много насериозно, и не се имал за голямата работа. На младини, или още като дете научил най-важното в живота правило, да го наречем с тази сложна дума - животоспасяващо. В следващите изречения, ако котка не мине път на разказвача, ще стане ясно кое е това правило ...
  321  12 
Лятото свърши и дойде есента. Всъщност – не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение. Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще се получи.
Историята се случи един благодатен четвъртък следобе ...
  427  19 
Ти, наша любов -
събудила днес тишината.
Ти, наша любов -
красива си, пожелана.
Ти, наша любов - ...
  221  10 
Уайтснейк - Дете на Вавилон
Когато чух звука на гръм
в деня, във който се родих -
от мълния бях заслепен,
и в бурята бях кръстен. ...
  373 
В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...
  292  11 
Защото няма да простя
обичам без принуда
и усилие
без време в сиви улици
насилени ...
  244 
Лозница на брега -
пътека в думите:
разумните,
безумните,
и кротките ...
  418 
Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм и добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж.
В ...
  390 
В тишината на стаята
влиза, и е сама.
Аз не зная коя е
тази странна жена.
Тя не знае, ...
  437  14 
Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя: ...
  514  13 
Откакто се помня
си говоря сам -
още от дете съм така.
Когато поотраснах
започнах да разбирам ...
  396 
Ти ще вървиш напред,
а миналото ще те дърпа -
какво е бъдещето аз не знам.
Ти ще вървиш,
а аз до онзи знак - ...
  309 
Тупка и блъска
една тишина.
Иска да влезе,
да ме прегази.
Тътнат отвън ...
  360  10 
Тук никой не умира –
сонм крале, кралици
тук
живеят.
Тях прославят ги безкрай ...
  353 
Дейвид Ковърдейл - Само душата ми
Само душата ми възпира ме да не заплача:
тя чуди се, защо се чувствам сам.
И само любовта ме пази,
за да не проливам сълзи - ...
  834  15 
На мислите под парещото бреме
топя се като лунна светлина.
А утрото не ще да ме приеме -
аз съм изчезваща звезда.
Обичам всички - искам да помагам, ...
  678  19 
Безкрайни пътища
към топлите морета -
прииждат дните ми,
оставащи напред.
Навън е тихо - ...
  790 
Малко хора
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...
  945  11 
От суета и обич - мраморни картини
се раждат в огън мрачни херувими.
Всред лоното на минали години
потъват те, за да не ме отмине
и болката, и радостта на този свят. ...
  174 
На една пейка в парка
седнала
с дълга пола
се прави
че не забелязва ...
  128 
Уверени и умни
доказали себе си
известни и разумни
те ще ви насочват
и поучават ...
  163 
"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...
  653 
Рашко обича да чете вестник. Рашко обича да чете и книга. По принцип всичко обича да чете той. Чете например сутрин, веднага след като се събуди. Винаги има вестник подръка - крие го под възглавницата си, от кой го крие не знам, понеже другите от фамилията не могат да четат, ама карай.
Повечето вест ...
  479 
Металика - Влизай Сънчо
Кажи молитвата си, малчо -
за всички помоли се,сине.
Завивам те, да ти е топло -
от грях те пазя. ...
  979 
Засега Льольо е все още млад мъж, висок и тъмнокос, слаб и непостоянен. Под непостоянен имам предвид, че постоянно мърда и ми е трудно да го рисувам така. Но не се отказвам, понеже съм инат копеле, а и ме бива да рисувам.
Първо рисувам овала на лицето му: едри и груби щрихи. После му вземам мерките: ...
  477 
Грийн Дей - Когато тръгне си септември - събуди ме
Лятото дойде и си замина -
невинноста не продължава дълго:
Когато тръгне си септември - събуди ме!
Тъй както дойде татко, за да си отиде - ...
  812 
"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."
Неизвестен автор
Когато идва лятото внезапно опустявам.
Отлитат гълъбите някъде -
далече от прибоя, ...
  492 
Random works
: ??:??