Петър1
55 results
Една огромна тишина -
разкъсвана
от писъци на страдащи планети
като далечно,
и студено слънце ...
  48 
Следи оставяме по пясъка,
но мигом ги вълните заличават.
“Защо ли сме живели?” - ще попиташ.
За да оставяме добри следи.
  67 
Въздъхват розите
по малки принцове
а още пролет е
на май средата
молят се ...
  100 
И все по-малко се мълчи,
и се мечтае:
отвсякъде валят известни истини.
Отнякъде дошли,
от друг записани, ...
  123 
Наоколо ми
гениални аматьори:
прилежно и последователно подреждат
съжаления,
несбъднати мечти ...
  75 
Потъват кръстове - близнаци
в *морето - най-голямото събитие
на пейката поседнал гледа Фотев
запалва си цигара и с очи ме пита:
“Какво направихте? Къде съм?” ...
  149 
Забравили за любовта,
говорим -
сричаме.
Добро ли е -
то значи е обичане. ...
  161 
Летяхме със зефира
пеперуди пролетни
той още тук е
радостта се връща с него
заедно сме ...
  151 
Ние сме малки епохи:
диаманти и теменужки;
прозрачно-сини;
призрачно-красиви -
докато ни има. ...
  194 
Писането на разказ е трудна работа понякога: я звънне телефонът, докато си се задълбочил в изграждането на характерите или разгъването на сюжета; я вдъхновението отслабне и накрая падне като гласа на Рени Ковачева от филма “Оркестър без име.” Когато това се случи, се зачитам в нещо, и чакам вдъхнове ...
  289  11 
Гледам снимка на Кафка:
опрян на една колона, засмян,
а до него - жена.
На друга снимка:
паметник на великия Достоевски. ...
  183 
Той, този човек не гледал на себе си много насериозно, и не се имал за голямата работа. На младини, или още като дете научил най-важното в живота правило, да го наречем с тази сложна дума - животоспасяващо. В следващите изречения, ако котка не мине път на разказвача, ще стане ясно кое е това правило ...
  288  12 
Лятото свърши и дойде есента. Всъщност – не. Никой не започва разкази така, не и с подобно банално изречение. Мога да опитам да започна отново, но дали ще ми стигне времето? А мога и да я карам както аз си знам. Да видим тогава какво ще се получи.
Историята се случи един благодатен четвъртък следобе ...
  366  19 
Уайтснейк - Дете на Вавилон
Когато чух звука на гръм
в деня, във който се родих -
от мълния бях заслепен,
и в бурята бях кръстен. ...
  315 
В една ясна нощ, която още не се е случила, той върви през града, около два през нощта е. Пресича булеварда, зима е, и е голям студ, и духа силен северен вятър. Вятърът духа толкова силно, че ушите му са замръзнали, но това няма значение, понеже той допреди малко е пил с приятели, в една малка кръчм ...
  270  11 
Защото няма да простя
обичам без принуда
и усилие
без време в сиви улици
насилени ...
  221 
Лозница на брега -
пътека в думите:
разумните,
безумните,
и кротките ...
  346 
Лято е и имам сини очи. Кожата ми изгаря от силното слънце и се бели, после става тъмна като кожата на циганин от Комлука. Имам тридесет слънчеви бани, от края на май досега, затова съм толкова черен вече. Освен това съм и добър събеседник, май затова моите приятели ме викат да ходя с тях на плаж.
В ...
  343 
Бих плакал
тази нощ –
и всичко да отмине.
Бих гледал тихата вода –
оглежда ме и тя: ...
  488  13 
Откакто се помня
си говоря сам -
още от дете съм така.
Когато поотраснах
започнах да разбирам ...
  370 
Ти ще вървиш напред,
а миналото ще те дърпа -
какво е бъдещето аз не знам.
Ти ще вървиш,
а аз до онзи знак - ...
  284 
Тупка и блъска
една тишина.
Иска да влезе,
да ме прегази.
Тътнат отвън ...
  338  10 
Тук никой не умира –
сонм крале, кралици
тук
живеят.
Тях прославят ги безкрай ...
  334 
Дейвид Ковърдейл - Само душата ми
Само душата ми възпира ме да не заплача:
тя чуди се, защо се чувствам сам.
И само любовта ме пази,
за да не проливам сълзи - ...
  746  15 
На мислите под парещото бреме
топя се като лунна светлина.
А утрото не ще да ме приеме -
аз съм изчезваща звезда.
Обичам всички - искам да помагам, ...
  651  19 
Безкрайни пътища
към топлите морета -
прииждат дните ми,
оставащи напред.
Навън е тихо - ...
  735 
Малко хора
говорят за истински важните неща
в живота.
Повечето мълчат -
с широко отворени усти, ...
  864  11 
От суета и обич - мраморни картини
се раждат в огън мрачни херувими.
Всред лоното на минали години
потъват те, за да не ме отмине
и болката, и радостта на този свят. ...
  158 
"Все по-малко оставаме,
а не сме и очаквали инак.
Инак все повече ставаме,
а така и очаквахме."
"Голямата земя" Георги Рупчев ...
  628 
Рашко обича да чете вестник. Рашко обича да чете и книга. По принцип всичко обича да чете той. Чете например сутрин, веднага след като се събуди. Винаги има вестник подръка - крие го под възглавницата си, от кой го крие не знам, понеже другите от фамилията не могат да четат, ама карай.
Повечето вест ...
  448 
Металика - Влизай Сънчо
Кажи молитвата си, малчо -
за всички помоли се,сине.
Завивам те, да ти е топло -
от грях те пазя. ...
  880 
Засега Льольо е все още млад мъж, висок и тъмнокос, слаб и непостоянен. Под непостоянен имам предвид, че постоянно мърда и ми е трудно да го рисувам така. Но не се отказвам, понеже съм инат копеле, а и ме бива да рисувам.
Първо рисувам овала на лицето му: едри и груби щрихи. После му вземам мерките: ...
  456 
Грийн Дей - Когато тръгне си септември - събуди ме
Лятото дойде и си замина -
невинноста не продължава дълго:
Когато тръгне си септември - събуди ме!
Тъй както дойде татко, за да си отиде - ...
  750 
"Аз съм една стара камбанария, населена със замечтани гълъби."
Неизвестен автор
Когато идва лятото внезапно опустявам.
Отлитат гълъбите някъде -
далече от прибоя, ...
  468 
Като прости думи
без мечти
без надежди
и тъги
дохождат право от небето ...
  470 
Pink Floyd
Не чувствам нищо
Здравей? (Здравей? Здравей? Здравей?)
Има ли някой вътре?
Кимни, ако ме чуваш, ...
  1007 
Миналия април сънувах странен сън. На следващата сутрин го споделих с Големия Майк, с когото си говорим понякога за рок-музика, рок-музиканти, разни случки и изцепки от буйната ни младост, когато имахме буйни коси и скъсаните дънки бяха все още скандални, а и за разни други неща си говорим също. Не ...
  1063 
— Любовта е такова нещо, брадъре – каза Кольо Лудия – Та чак небето се синее.
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...
  839 
Снощи ходих на театър. Бях сама. Доставя ми удоволствие на душата театърът. Понякога ми се доплаква, когато гледам как актьорите изтеглят нишката на разказа. Теглят я право от дъното на техните си души, за да стигне до моята душа. Старая се да не плача, поне докато съм в театъра. Не искам да ми се р ...
  260 
Капитанът, моят шеф каза, че няма проблем. Не каза точно това, ако трябва да съм честен. Той е голям мъж, имам предвид не само това, че е едър. Каза ми, че мога да отида на погребението, после ме попита на колко е приятелят ми. Отговорих му. След това, докато излизаше от офиса ми, Капитанът си мърмо ...
  801 
Random works
: ??:??