На Фонтана
На Фонтана
До фонтана аз ще седна
изморен от самота.
Със перото аз ще драсна
Вдъхновен от красота!
Тихичко сeдейки
между шумна суета,
и фонтанът ще заблика
с бистри капчици вода.
Ще напиша за тълпата,
бягаща назад-напред.
За шума от ноти летни,
мислейки се за поет.
За усмивката нелепа,
грееща върху безброй лица,
за фонтана, за небето,
тичащите весели деца.
И фонтанът в миг ще блесне
с ярка нощна светлина,
и от щастие ще трепне позадремала душа.
***
Няма нищо по-красиво,
няма нищо по-реално
от фонтана, от небето, от тълпата...
... и от тази нереална красота!
© Момчето отАндалусия All rights reserved.
