Гергьовден (...всяка капка е жълтица)
Почуквания морзови
на гълъбите сиви
по белия перваз...
И капките почукват... дъждът вали, изтрива –
-всичко между нас...
...........................................................................
А вчера бях в градинката –
-да срещна дъщеря си.
Не я видях – и нямаше –
-от нея ни следа.
Но тя до мене беше! – и цялата във черно –
-седя, въздъхна, тръгна си –
-обвита в самота...
Прибрах се в къщи – птиците –
-стояха на перваза.
Нетърпеливо драскаха –
-с крачета по ръба.
Нахраних ги, успокоих –
-не знам какво им казах...
А след това си легнах – с надежда да заспя...
...........................................................................
Отново съм в градинката – скамейката е пуста.
Дъждът вали – а клоните –
-блестят от мокрота...
Обичам те, обичам те! – детенце мое късно...! –
Дъждът вали – не спира –
и всяка капка – е сълза...
............................................................................
Почуквания морзови
на гълъбите сиви
по белия перваз...
Дъждът е спрял - изчистил е, и вече –
-и няма никой, и няма нищо между нас.
© Ивайло Кирков All rights reserved.
