Почуквания морзови

              на гълъбите сиви

                     по белия перваз...

И капките почукват... дъждът вали, изтрива –

                     -всичко между нас...

...........................................................................

А вчера бях в градинката –

             -да срещна дъщеря си.

Не се видяхме – нямаше –

             -от нея ни следа.       

Но тя до мене беше! – и цялата във черно –

             -седя, въздъхна, тръгна си –

-обвита в самота...

Прибрах се в къщи – птиците –

              -стояха на перваза.

Нетърпеливо драскаха –

              -с крачета по ръба.

Нахраних ги, успокоих –

              -не знам какво им казах...

А след това си легнах – с надежда да заспя...

...........................................................................

Отново съм в градинката – скамейката е пуста.

Дъждът вали – а клоните –

               -блестят от мокрота...

Обичам те, обичам те! – детенце мое късно...! –

Дъждът вали – не спира –

                и всяка капка – е сълза...

............................................................................

Почуквания морзови

              на гълъбите сиви

                     по белия перваз...

Дъждът е спрял - изчистил е, и вече –

            -и няма никой, и няма нищо между нас.