На гърба на белия лист 2 (фрагменти)
Това му е хубавото
да си млад поет –
Да си тръгнеш преди да си дошъл
Да се пребориш след първия час
на последната победа
Да се излегнеш върху себе си
Мога да продължа да изброявам
Това му е хубавото да не започваш
* *
Далеч зад оградата
нисокосните лъчи лежат
Там пиещият
среща своя взор
Там никой дойде и опита
**
Gemini
Един от нас трябва да умре
Един от нас трябва да прегърне страха
Да сграбчи недопустимата вечност
Да обезсмисли
пътя на насрещностите
И смело да измисли
краткия си ден
***
В градините на вишневи слова
откри света
и в седмия си кръг нощта притихна
орисала най-птичата съдба
В градините на тихите листа
приседнал плахо до скръбта
рисува първия ни ден
и бавно тръгна след смъртта
***
Колко е глупаво...
Една малка дебелокрака португалка
По нея строшените бутилки
изпълват празните си погледи
Банкнотите
изхарчили стари образи
Масата
И кафявите очила на Реймънд Карвър
Колко е глупаво
когато си го помислиш...
***
Болката реши
че ще се чувстваме на място
Тръгнах си за да се върна
Ненуждие
***
Нежизнеспособен съм –
Това ми е типична черта
Хайде сега –
Всички на дохиото
***
Спиртно потопен
из буркана на музите
се опирам на отсрещната тераса
и питам –
Така ли ще я караме
съселяни
***
Върху себе си се боря
Аз съм тепихът Аз
5.12.2008г.
© Донърджак All rights reserved.
