Това му е хубавото

да си млад поет –

Да си тръгнеш преди да си дошъл

Да се пребориш след първия час

на последната победа

Да се излегнеш върху себе си

Мога да продължа да изброявам

Това му е хубавото да не започваш

* *

Далеч зад оградата

нисокосните лъчи лежат

Там пиещият

среща своя взор

Там никой дойде и опита

**

Gemini

Един от нас трябва да умре

Един от нас трябва да прегърне страха

Да сграбчи недопустимата вечност

Да обезсмисли

пътя на насрещностите

И смело да измисли

краткия си ден

***

В градините на вишневи слова

откри света

и в седмия си кръг нощта притихна

орисала най-птичата съдба

В градините на тихите листа

приседнал плахо до скръбта

рисува първия ни ден

и бавно тръгна след смъртта

***

Колко е глупаво...

Една малка дебелокрака португалка

По нея строшените бутилки

изпълват празните си погледи

Банкнотите

изхарчили стари образи

Масата

И кафявите очила на Реймънд Карвър

Колко е глупаво

когато си го помислиш...

***

Болката реши

че ще се чувстваме на място

Тръгнах си за да се върна

Ненуждие

***

Нежизнеспособен съм –

Това ми е типична черта

Хайде сега –

Всички на дохиото

***

Спиртно потопен

из буркана на музите

се опирам на отсрещната тераса

и питам –

Така ли ще я караме

съселяни

***

Върху себе си се боря

Аз съм тепихът Аз 

                       5.12.2008г.