Да съм до тебе искам тази вечер -
студено ми е, тъмно е навън.
Не искам и да знам дали си вречен,
дали живее друга в твоя сън.
До теб ако вървя, не бих разбрала
дали е слънце вън или вали.
Край теб душата ми се би огряла,
пък утре заран нека да боли.
Сега навън е тъмно и не мога
сама да съм сред нощния покой
със своя страх и със една тревога,
че няма никога да бъдеш мой.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
