Да съм до тебе искам тази вечер -
студено ми е, тъмно е навън.
Не искам и да знам дали си вречен,
дали живее друга в твоя сън.
До теб ако вървя, не бих разбрала
дали е слънце вън или вали.
Край теб душата ми се би огряла,
пък утре заран нека да боли.
Сега навън е тъмно и не мога
сама да съм сред нощния покой
със своя страх и със една тревога,
че няма никога да бъдеш мой.
Гинка Гарева
© Гинка Гарева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
