26.07.2009 г., 11:13

На К.

1.5K 0 6

Да съм до тебе искам тази вечер -

студено ми е, тъмно е навън.

Не искам и да знам дали си вречен,

дали живее друга в твоя сън.

 

До теб ако вървя, не бих разбрала

дали е слънце вън или вали.

Край теб душата ми се би огряла,

пък утре заран нека да боли.

 

Сега навън е тъмно и не мога

сама да съм сред нощния покой

със своя страх и със една тревога,

че няма никога да бъдеш мой.

 

Гинка Гарева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...