26.07.2009 г., 11:13

На К.

1.6K 0 6

Да съм до тебе искам тази вечер -

студено ми е, тъмно е навън.

Не искам и да знам дали си вречен,

дали живее друга в твоя сън.

 

До теб ако вървя, не бих разбрала

дали е слънце вън или вали.

Край теб душата ми се би огряла,

пък утре заран нека да боли.

 

Сега навън е тъмно и не мога

сама да съм сред нощния покой

със своя страх и със една тревога,

че няма никога да бъдеш мой.

 

Гинка Гарева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...