На какво ухае жената, която...
На какво ухае жената, която обича
и любовта е свещено лице,
жената, която до крайност се врича
и мисия има чрез своето сърце?
На какво ухае жената, която не може
очи да затвори от мисли – без сън,
жената, която в душата те сложи,
а твоята болка е нейният трън?
На какво ухае жената, която не иска
на своята вяра да сложи черта,
дори и далеч която е близко
и има утеха за всяка беда?
Навярно ухае тя на молитва,
на първа прегръдка в житейския път.
Да, с аромата ù всеки привиква,
но всеки ли помни до края дълга?
Жената, която ухае на всичко,
за нея две думи измислени няма.
Единствено може да бъде обичана
и само единствено казва се Мама!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
