На Коледа
На Коледа е толкова различно,
щом Скитниците вярват в Чудеса,
открехвате Душиците, себични,
понякога е... чак до Сутринта!
Тогава сте, за мъничко, Дечица
и в приказните, пъстри Светове,
желания пред Слънцето се вричат,
щастливи, като пролетно Врабчe!
А с погледите, вперени в елхата,
с Жарта, покрила нейното Лице,
разнежва се тъй леденият Вятър,
емоции в миг бликват, от сърце!
И някак - Любовта ви се завръща,
прокуждана от двамата - до днес,
отново сте раздаващи - пак същи,
прекрачили възпиращия... плет!
А вън, са разтоварили шейната,
там, Старецът нарамил е чувал,
за малки и големи - по Земята,
подготвил е вълшебния си Дар!
Ще има и за Принцът и Просякът,
Надеждите, на гръб, ще пренесе,
дори над Небесата - ще го чакат,
при все и непристъпни... Богове!
Разбирам, че сме истински, когато,
на Обичта, попаднали сме в плен,
поискал бих и – Коледа, сред лято,
за да не гасне пламъкът ѝ - в мен!
© Ангел Колев All rights reserved.
