Jan 22, 2022, 4:58 PM

На края на мъката пак е Надеждата 

  Poetry » Other
273 1 3

Сърцето ми е къща без адрес, 

без табела и без собствен номер,

ни ограда, нито мъничък навес, 

ни камина със домашен огън. 

 

Сърцето ми е поща без писма -

стотици разписки ми върна, 

по стените му висят лица, 

със врата към спомени обърната.

 

Душата ми е пълна със вини - 

основите поддадоха и паднах,

пропадах в липсата със дни

и накрая за сърцето си се хванах.

 

И да видиш как това Сърце -

измъчено и болно от Съдбата, 

се моли за да има дъждове, 

защото чакана след тях ще е дъгата! 

 

© Радост Вълчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??