Когато седнеш на земята – гол и сам,
без поглед чужд, без повик на приятел,
заставаш тихомълком истински и ням
без страх от среща със предател!
Във себе си когато се опиташ
да разбереш най-истинския път
или безпътово се скиташ,
опитвайки да търсиш кръстопът.
На прав път е винаги най-лесно
да избереш посока и стремеж.
По-ценно е да можеш да възкръснеш,
премазан в кръстопътния метеж.
Да избереш от много пътища един,
не най добрия, прав и обещаващ,
А верния – за теб единствен път,
от който няма да помислиш да избягаш!
Тогава – сам, оставил страховете си,
ще разбереш защо си днес и тук...
и ще загърбиш всичките нелепици,
осмислил всеки свой пореден дъх!
© Екатерина Спасова All rights reserved.
харесах!