На Л.

Затворник съм в празна стая,
между четири стени аз не спирам да мечтая
как по пясъка вървим с теб двама,
аз съм твоят кавалер, а ти - моя дама.

Държиш ме за ръка и молиш ме "Не пускай"
с дълбоките сини очи и дълги коси.
Обещанието, че ще те обичам аз до край,
да наруша нищо не ще ми позволи.

И колкото по-хубаво всичко става,
толкова повече избледнява.
Осъзнавам, че само сън ти си била,
но аз пак не ще те нараня.