На Л.
478
0
0
Затворник съм в празна стая,
между четири стени аз не спирам да мечтая
как по пясъка вървим с теб двама,
аз съм твоят кавалер, а ти - моя дама.
Държиш ме за ръка и молиш ме "Не пускай"
с дълбоките сини очи и дълги коси.
Обещанието, че ще те обичам аз до край,
да наруша нищо не ще ми позволи.
И колкото по-хубаво всичко става,
толкова повече избледнява.
Осъзнавам, че само сън ти си била,
но аз пак не ще те нараня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелин Минзухаров Всички права запазени
