На моята любима
Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Не мисли за бъдеще, аз съм пред зима.
- Мъниче, дарявам те с моята звездност.
Просто сгуши се, но без да трепериш.
Ще те затоплям с най-нежната ласка.
Може би принц преуспя да намериш
и ще се возиш до края в каляска.
Вятърът свири последна симфония
в призрачно глухи безбрежни полета.
Ти и аз, аз и ти - уникална хармония,
върху сала на времето, стигащ до Лета...
Всичко е тлен и във тлен преминава.
Бавно замръзва дъхът сред гърдите.
Бялата смърт любовта надживява,
но възкресени се реят мечтите.
Днес още съм тук и ме имаш, любима.
Две паячета сме върху нишката вечност.
Спри се забързана и за миг погледни ме.
Да останем в очите си - антибезследност.
© Младен Мисана All rights reserved.
Поздрави!
