Dec 1, 2009, 2:53 PM

На майка ми

  Poetry
944 0 1

На майка ми

 

Моя мамо мила,

мой живот дарила!

Ах, как ми липсваш, мамо,

всяка нощ лежах на твойто рамо,

всяка нощ, положила главица,

преплиташе пръсти в мойта косица!

Моя мамо мила,

мой живот дарила!

Усмихни се и ме погледни,

стопли ме с твоите сияещи очи!

Не съжалявай, мамо!

Остава още малко само,

да се видим ний отново!

Ах, за мен туй време тежко е като олово!

Чакам! Да се сърдя няма аз,

не знаеш как ми липсва твоя глас!

И искам да ти кажа, мамо мила –

Благодаря! Благодаря ти, че си ме родила!

И дори край мене да е тъмно, тъмно като в рог,

аз вярвам, мамо! Вярвам в Бог!

А за дете майката Бог е, мамо –

мила, любяща... Да! Аз вярвам в тебе само!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нощна Сянка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...