1 дек. 2009 г., 14:53

На майка ми

940 0 1

На майка ми

 

Моя мамо мила,

мой живот дарила!

Ах, как ми липсваш, мамо,

всяка нощ лежах на твойто рамо,

всяка нощ, положила главица,

преплиташе пръсти в мойта косица!

Моя мамо мила,

мой живот дарила!

Усмихни се и ме погледни,

стопли ме с твоите сияещи очи!

Не съжалявай, мамо!

Остава още малко само,

да се видим ний отново!

Ах, за мен туй време тежко е като олово!

Чакам! Да се сърдя няма аз,

не знаеш как ми липсва твоя глас!

И искам да ти кажа, мамо мила –

Благодаря! Благодаря ти, че си ме родила!

И дори край мене да е тъмно, тъмно като в рог,

аз вярвам, мамо! Вярвам в Бог!

А за дете майката Бог е, мамо –

мила, любяща... Да! Аз вярвам в тебе само!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нощна Сянка Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...