На майка ми

Моя мамо мила,

мой живот дарила!

Ах, как ми липсваш, мамо,

всяка нощ лежах на твойто рамо,

всяка нощ, положила главица,

преплиташе пръсти в мойта косица!

Моя мамо мила,

мой живот дарила!

Усмихни се и ме погледни,

стопли ме с твоите сияещи очи!

Не съжалявай, мамо!

Остава още малко само,

да се видим ний отново!

Ах, за мен туй време тежко е като олово!

Чакам! Да се сърдя няма аз,

не знаеш как ми липсва твоя глас!

И искам да ти кажа, мамо мила –

Благодаря! Благодаря ти, че си ме родила!

И дори край мене да е тъмно, тъмно като в рог,

аз вярвам, мамо! Вярвам в Бог!

А за дете майката Бог е, мамо –

мила, любяща... Да! Аз вярвам в тебе само!