Sep 27, 2007, 10:10 AM

НА МАЙКА МИ

  Poetry
921 1 26

В клепачите подпухнали на делника,
ти носиш във косите си усмивка.
И винаги успяваш да си смела,
дори когато чувстваш се подтисната.

И гордо във душата ми пристъпваш,
изгряла нежно с аромата на цветя,
а след себе си оставяш топли стъпки
и пръскаш обич, вяра, топлина.

Аз искам на тебе само да приличам,
майко моя, слънчев лъч, жена.
В очите ми ти винаги била си истинска.
Обичам те! Целувам ти ръка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...