На малката гара
Гледам те!
От прозореца на
отсрещния вагон.
Два влака. Две посоки.
Съдбата е хазартен
тип.
Събра ни на невзрачния
перон.
Кратък миг, а всъщност
цял живот.
Помниш ли първата
ни среща?
Онази, срамежлива
и нетърпелива?
И миговете споделени.
И целувките, шепота,
смеха..брега,
пясъка вълшебен..
Сега, това е само
кратък сън.
И спомен непотребен.
Ах, колко луди бяха
дните ни със теб.
И колко нощите
горещи..
Четяхме Шекспир,
пеехме, любехме се
на светлините на
ароматни свещи..
Но, всичко започнато
има си и край.
Това дори и дете
го знае!
Сега сме някъде
насред Всемира.
На малка гара,
що душите ни
разделя и събира.
Седя в отсрещния вагон.
Гледам те през стъклото,
тук на стария перон,
как влака ти бавно
отпътува в
тъмнината...
© Живко Делчев All rights reserved.
